История на въздушната възглавница

Първоначалната идея за въздушни възглавници изглежда се е родила в ума не на кого да е, а на Леонардо да Винчи. Той нарича изобретението си „baghe di vento“ или „торба с въздух“ и със сигурност идеята му не е да го приложи в автомобилите.

То е предназначено за летящи хора. Или поне за хора, които се опитват да летят. Леонардо да Винчи бил очарован от идеята за полет и мечтаел за различни летящи машини. Бил обаче и достатъчно голям реалист, за да обмисли рисковете и смятал, че смелите мъже, които са си поставили крила, трябва също да си сложат ремъци с въздух, които да ги предпазят, в случай на инцидент.

От идеята Леонардо до въздушната възглавница на Hetric

Идеята на Леонардо вдъхновява модерните въздушни възглавници, когато един ден през 1951 г. Джон Хетрик завива рязко и се озовава в канавка. Благодарен, че дъщеря му, която седяла до него, е невредима и осъзнавайки какво можело да се случи при по-силен сблъсък, на път за вкъщи Хетрик вече мечтаел за възглавница, която би могла да предложи защита в случай на катастрофа. Тогава в съзнанието му изплува спомен от дните му като военноморски торпеден техник и веднъж е бил назначен да работи върху торпедо в сервиза за поддръжка.

Торпедата се задвижват от сгъстен въздух и по някаква причина, внезапно, въздухът случайно е изпуснат. Един образ се запечатал в съзнанието на Хетрик – този на брезента. Ето едно възможно решение на проблема с възглавницата. Устройство, което би напълнило възглавница с въздух в случай на сблъсък.

Прототип на въздушната възглавница

Скоро Hetrick излиза с прототип и през 1952 г. получава първия патент за това, което ще стане предшественик на въздушната възглавница. Първоначалната идея за използване на сгъстен въздух се оказа неосъществима, тъй като самият въздушен цилиндър представлява риск и може да се повреди при инцидент и да излети като ракета.

По онова време производителите на автомобили са били по-заинтересовани да привлекат клиенти с огромни двигатели и перки на опашката, отколкото с въздушни възглавници. Но тъй като инцидентите по магистралите продължавали с пълна сила, те осъзнали, че нещо трябва да се направи. Така започнали да монтират предпазни колани, но повечето шофьори така и не ги използвали. Като че ли не много неща са се променили от тогава…

Отговорът ще бъде открит в един очарователен химикал, наречен натриев азид (NaN3). Когато това вещество се запали от искра, то освобождава азотен газ, който може незабавно да надуе въздушна възглавница. Проблемът обаче е, че реакцията образува и метален натрий, който реагира с влага, за да генерира натриев хидроксид – силно корозивно вещество.

Така спуканата въздушна възглавница може да предизвика хаос. Химическата изобретателност обаче излиза на преден план. Ако калиевият нитрат и силициевият диоксид се смесят с натриевия азид, единствените продукти, които биха се образували в допълнение към азота, биха били калиев силикат и натриев силикат. И двете са инертни, безвредни вещества.

Меrcedes решава проблема

Въздушната възглавница е проектирана да освобождава част от газа веднага след като се разгърне, за да смекчи удара върху тялото. Удрянето на напълно надута, неподатлива въздушна възглавница може да бъде катастрофално. Така че преди широкото популяризиране на това защитно устройство трябва да се установи безопасността на съдържанието.

През 70-те години на миналия век Mercedes решава този проблем, като поставя клетка, пълна с канарчета, в кола и отваря въздушна възглавница. Канарчетата са изключително чувствителни към малки следи от токсични газове, но птиците оцеляват при експеримента. До края на 80-те години въздушните възглавници се превъръщат в обичайна характеристика на автомобилите и оттогава са са спасили хиляди животи.

Какво представлява airbag?

Въздушната възглавница, позната и като airbag, представлява сгъната торба от перфориран текстил, чийто основна задача е да предпази пътниците и водача на автомобила при инцидент. Освен на волана и пред седалката на пасажера, съществуват още няколко вида:

• Страничен airbag – намира се във външната част на облегалката на предните седалки. Функцията му е да предпазва при страничен удар;
  


• Airbag тип „завеса“ – намира се в сгъвка на покрива и предпазва главата от удар в тавана;
  


• Airbag за колене – предпазва коленете на шофьора и на пътника до него;
  


• Airbag върху предпазния колан – омекотява силата на така наречения „камшичен удар“.

Как работи?

Еърбегът се активира чрез сензор, който засича удар, равняващ се или надвишаващ удар с 20 км/ч в стена. Акселерометърът (уред за измерване на ускорението) определя с колко намалява скоростта на движение и след резултат се задейства системата за отваряне на airbag-a. В сгънатия еърбег има патрон, съдържащ калиев нитрат и натриев азид, които при смесване бързо отделят азот, който изпълва възглавницата за стотни от секундата.

Перфорациите позволяват изпускането на този газ постепенно, веднага след надуването, което поема кинетичната енергия при сблъсъка и абсорбира силата на удара. Така движението на тялото се намалява значително, което води до много по-малко травми.

Защо да изберем airbag от Carco.bg?

Макар че най-добре никога да не разбираш как и защо работят въздушните възглавници, все пак понякога се налага да ги подмениш – заради претърпяно ПТП или поради изтекъл срок на годност. В тези случаи можеш да се довериш на младата и динамична компания за авточасти втора ръка – Carco. В онлайн магазина можеш да откриеш разнообразие от airbag модели за различни марки автомобили –на изключително атрактивни цени.